Остров Буве

В централната част на Буве се намира запълненият с лед кратер на изгасналия вулкан Вилхелм II. Около 93% от територията на Буве е покрита от ледници. Най-големите са глетчерът Посадовски на северното крайбрежие и глетчерът Кристенсен на южното.

Крайбрежието на Буве се характеризира със стръмни, високи до 500 m отвесни стени. Навигацията в близост до острова е силно затруднена поради непълното картиране на плитчините и многобройните рифови участъци в крайбрежните води.

Растителността на Буве е изключително оскъдна. Освен няколко вида лишеи и мъхове, на острова висши растения не се срещат. Мъховете са по-ограничена група, защото разпространението им зависи от влажността. Ето защо най-приспособените към студения и сух климат на Буве са лишеите.

Каменистото крайбрежие на острова е обиталище на тюлени, а по участъците, свободни от лед, гнездят многочислени колонии от морски птици. Там е съсредоточена и оскъдната растителност на острова, в която живеят някои насекоми и кърлежи. Колонията от неколкостотин пингвини Адели на Буве е най-северната от техния ареал на разпространение. През 1981 г. на острова са преброени общо над 100 хил. пингвини рокхопър и над 10 хил. пингвина папуа.

Още през 1935 г. всички видове тюлени на острова са обявени за защитени и всякаква тюленоловна дейност е прекратена. През 1971 г. норвежкото правителство обявява острова за природен резерват.