Палестина

До Първата световна война под името Палестина се разбират земите между гр. Рафа (югозападно от гр. Газа) и долината на река Литани. Източната линия е между река Йордан и град Аман. Пустинята Негев обаче не е включена.

През 20-те години на XX век еврейската имиграция в Палестина е изключително активна. През този период там се заселват повече от 100 000 евреи срещу едва 6 000 неевреи. От 1939 година ционистите започват да осъществяват плана за нелегална миграция на хиляди евреи в Палестина, познат в историята като Алия Бет.

През май 1947 година се създава специална комисия за Палестина на ООН, която разглежда два варианта - единият се състои в предложението за създаване на две независими държави - палестинска и еврейска, като град Йерусалим е поставен под международно управление. Вторият предлага създаването на федерална държава с две отделни административни структури. Арабското население и ръководството на палестинската общност отхвърлят становището на световната организация. Евреите обаче го приемат.

След първата арабо-израелска война през 1948 година фактически се установява само една държава - Израел.

На 15 ноември 1988 г. националният съвет на Палестинската организация за освобождение провъзгласява в Алжир независимостта на Палестинската държава, въпреки че тя е все още под израелска окупация. Тогава и България признава държавата Палестина.

Палестинската автономия се създава чак през 1994 година. Политическият ѝ статут е предмет на остри спорове. В различни точки на света терминът „Палестина“ се тълкува по различен начин.

На 31.10.2011г. Генералната конференция на ЮНЕСКО – главният ръководен орган на Организацията на ООН за образование, наука и култура, прие Палестина за пълноправен член.